29.05.2016 г., 9:39 ч.

Минало 

  Поезия » Любовна
336 0 0

Приятелю, здравей. Накъде?
Все още сам ли вървиш?
Животът пак ли краде
щастие "назаем"? Мълчиш.

Зная, не казвай - боли
да гледаш стъпки в снега,
да обичаш падащи звезди,
насън да протягаш ръка.

Как отровихме с теб любовта,
как всичко ù отнехме!
Сега плачем сами. И така
чакаме раната да завехне.

Уж минало било.
Но ще остане белег, нали?
Ще разказва къде и какво...
И защо. И аз. И ти. 

© Цветелина Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??