1 сент. 2010 г., 21:38

Минало в шкафче

731 1 2

Пълен е шкафът със спомени -
хартийки, капачки от бира,
сламки, писма от любовници...
И има място за още такива!
Пазя ги. Не бих ги изхвърлила!
Те са моето шарено минало.
Всеки път, щом в шкафчето бръкна,
ми напомнят колко много съм имала!
Всяко малко "боклуче" е щастие.
Боже, колко "боклуци" обичам!
Колко спомени... Всичко туй аз ли съм?!
Сякаш била съм друго  момиче...
Те създадоха моята същност!
Как бих могла да ги хвърля!?
Ако ги няма, не бих била същата,
не бих пораснала смела и мъдра...

 

Затуй ги пазя - шарени спомени,
подредени в шкафче за минало.
Мойто бъдеще още в зародиш...
И има място за още такива!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Събирай ги!
    "боклучета", "боклучета", но са част от нас
    или от някой, скъп за нас (дори като спомен)...
  • Не ми се занимава нещо.. Ше напрайм друго ! :D

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...