1.09.2010 г., 21:38

Минало в шкафче

728 1 2

Пълен е шкафът със спомени -
хартийки, капачки от бира,
сламки, писма от любовници...
И има място за още такива!
Пазя ги. Не бих ги изхвърлила!
Те са моето шарено минало.
Всеки път, щом в шкафчето бръкна,
ми напомнят колко много съм имала!
Всяко малко "боклуче" е щастие.
Боже, колко "боклуци" обичам!
Колко спомени... Всичко туй аз ли съм?!
Сякаш била съм друго  момиче...
Те създадоха моята същност!
Как бих могла да ги хвърля!?
Ако ги няма, не бих била същата,
не бих пораснала смела и мъдра...

 

Затуй ги пазя - шарени спомени,
подредени в шкафче за минало.
Мойто бъдеще още в зародиш...
И има място за още такива!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Събирай ги!
    "боклучета", "боклучета", но са част от нас
    или от някой, скъп за нас (дори като спомен)...
  • Не ми се занимава нещо.. Ше напрайм друго ! :D

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...