5 авг. 2021 г., 22:37  

Минорен дует

565 0 0

Кога и как се случи
не успях дори да разбера,
но бяхме двама, морето беше близо, 
а останалото стана на игра.

В повече усмивки разменихме,
множество акорди прозвучаха,
и ден след ден ръцете
разума да слушат спряха.

Нещо в погледа ти промени се,
и моите очи отвърнаха неволно,
на себе си извиках: "Спри се!",
Не се послушах.
Не постъпих отговорно.

***

Тялото на друг, ако докоснеш
значи вършиш изневяра.
Но не е ли когато към душата се пресегнеш
по-голямата измяна?

И не целуна никой другия тогава
усетих близост, малко след това вина,
думите от ласките са по-значими -
градят или превръщат във развалина.


Аз още дълго ще се чудя какво ли би било,
ако стояхме по различен начин...но
твоята ръка държи я друг,

а мен ме чака дълъг, дълъг път.

 

***

Онова, което случи се онази вечер,
ще остане скрито в някоя наша песен,
в погледа ни между някой припев и куплет -
минорен, също като нашия дует.

И никой няма да го забележи - 
само ти и аз,
за другите ще сме обикновени музиканти,
свирещи обикновено

в някой късен час.


Всички думи вече са ненужни
дори да има чувства още будни.
Нека инструментите говорят си сами -
музиката няма никого да опетни.

Всяко разминаване тежи -
носи в себе си надежда,

окаяно крепяща се в душата,
че някой ден след време...може би
сърцата някъде ще се дочакат...

***

Никога не бих погледнала те пак така,
само в мислите понякога се връщаш,
"после ще ми липсва(ш)" казваш плахо и с тъга,
леко и по детски ме прегръщаш.






 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиана Манолова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...