7 янв. 2014 г., 23:33  

Минорно

890 1 7
Живяното е дневник на смъртта,
където тя чрез спомени записва
 случайности и време, и съдба
и ги превръща в пожълтели листи.
 ... Зад кратката гора мълчи поле,
преди настъпване на нова стръмнина...
И гладки бръчки крие всеки ден,
преди от тъмното да бъде ослепен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих!
  • ... Зад кратката гора мълчи поле,
    преди настъпване на нова стръмнина...
    И гладки бръчки крие всеки ден,
    преди от тъмното да бъде ослепен!


    Много нежно и топло.изказ чудесен.харесах !!!!!!!
  • Благодаря, Рада, Санвали и Никола, за това, че уважихте текста ми и го коментирахте!

    Искрено Ваш: Младен Мисана
  • Поздравления и от мен за смисленото стихче, Мисана!
  • Хареса ми, Мисана!Особено финала с използването на оксиморон:
    "И гладки бръчки крие всеки ден,
    преди от тъмното да бъде ослепен!"
    Оценявам го!Поздрави от мен и хубав ден!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...