Минотаври
Сандалите ми - умориха се от чакане
да се завърнеш жив от Лабиринта.
Не взе кълбото ми - захвърли го сред драките
и то - навърза се на хищни бримки.
Косата ми - развяват ветровете на Егея.
Досущ герои сме от мелодрама.
Хитонът ми - разнищен вече от ветреене...
Какво да гледам в пещерата? - Няма те.
За кой ли дявол хукна Минотавър да убиваш?
Че то е мит - на никого не пречи.
На тъмно всичките победи са фалшиви.
Излез на светлото, при мен, човече.
За да ти кажа, че не струват нищо лаврите.
(Дано не капе вече кръв от меча ти!)
Не обитават Лабиринта минотаврите.
Онези, истинските... са в човеците!
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
