Регина (Радост Даскалова)
374 1425
16.07.2008 г., 15:58 ч.  

Минотаври 

  Поезия » Философска
683 0 20

Сандалите ми - умориха се от чакане
да се завърнеш жив от Лабиринта.
Не взе кълбото ми - захвърли го сред драките
и то - навърза се на хищни бримки.

Косата ми - развяват ветровете на Егея.
Досущ герои сме от мелодрама.
Хитонът ми - разнищен вече от ветреене...
Какво да гледам в пещерата? - Няма те.

За кой ли дявол хукна Минотавър да убиваш?
Че то е мит - на никого не пречи.
На тъмно всичките победи са фалшиви.
Излез на светлото, при мен, човече.

За да ти кажа, че не струват нищо лаврите.
(Дано не капе вече кръв от меча ти!)
Не обитават Лабиринта минотаврите.
Онези, истинските... са в човеците!

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??