Минута в Рая

petka-spagetka
179 152

11 янв. 2008 г., 08:34

Поэзия

625 1 3

Ако можех да те направя щастлив,

бих изпълнила всяко желание.

Бих дарила най-вечния миг,

без да мисля за път, разстояние.

Бих вървяла седмици, месеци,

бих катерила стръмните склонове

да откъсна вълшебното цвете,

за да бъде единствено твое.

Бих стояла над главата ти нощем,

за да гоня лошите сънища.

Бих могла и каквото не мога!

Бих те повела по цветните пътища.

Бих държала ръката ти толкова -

от топлина кръвта ти да кипне.

Бих намерила цяр и за болката,

която в тебе дълбоко се крие.

Бих понесла и твоите рани,

бих създала света ти красив.

А нека нищо от мен не остане...

На мен ми стига, че ти си щастлив.

Сега се чудя - какво съм ти давала?

Ти нявярно си грешник, не зная.

Ще си продам и душата на Дявола,

за да ти купя билета за Рая.

И ще те срещна нейде на прага,

да те изпратя с такава целувка,

че да напомня дори във безкрая

за подарената моя минута.