11 ene 2008, 8:34

Минута в Рая

  Poesía
777 1 3

Ако можех да те направя щастлив,

бих изпълнила всяко желание.

Бих дарила най-вечния миг,

без да мисля за път, разстояние.

 

Бих вървяла седмици, месеци,

бих катерила стръмните склонове

да откъсна вълшебното цвете,

за да бъде единствено твое.

 

Бих стояла над главата ти нощем,

за да гоня лошите сънища.

Бих могла и каквото не мога!

Бих те повела по цветните пътища.

 

Бих държала ръката ти толкова -

от топлина кръвта ти да кипне.

Бих намерила цяр и за болката,

която в тебе дълбоко се крие.

 

Бих понесла и твоите рани,

бих създала света ти красив.

А нека нищо от мен не остане...

На мен ми стига, че ти си щастлив.

 

Сега се чудя - какво съм ти давала?

Ти нявярно си грешник, не зная.

Ще си продам и душата на Дявола,

за да ти купя билета за Рая.

 

И ще те срещна нейде на прага,

да те изпратя с такава целувка,

че да напомня дори във безкрая

за подарената моя минута.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бих могла и каквото не мога!*

    МОЖЕШ!
  • Подарявам ти тоя стих:
    Обичам
    да усещам
    устни
    с кожата си
    и ръцете ти,
    когато ме поискаш,
    стават други -
    силни, властни,
    нетърпящи
    отказ,
    и аз не ти отказвам.
    } 104 {
  • Хубаво е, много е хубаво!
    с обич, Петя.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...