26 апр. 2007 г., 11:13

Мираж

657 0 2
            Мираж

 

Зашо всичко е мираж,

защо всеки път, когато те доближа,

ти се изпаряваш, а аз умирам?

Защо наказваш ме така?

 

Не изпитваш ли същото?

Не ме ли обичаш вече?

Не, не може да е истина.

Кажи, че е просто мираж.

 

Кажи, че се лъжа.

Ако трябва, излъжи ме!

Не, недей си тръгва!

Остани, не, не, н,е не, не, не ме напускай!!!

 

Не, не казвай, че всичко е било мираж.

Не казвай, че всичко е било игра!

Не, не казвай, че не си ме обичала.

Знам, че не е вярно, по дяволите!

 

Защо, за Бога, ме лъжеш?

Защо отиде при друг?

Той обича ли те повече от мене?

Той с какво ме превъзхожда толкоз?

 

Вървя, а дъждът ме бие безжалостно,

но ми е приятел той!

Прикрива той сълзите ми безброй.

Вървя, спъвам се, падам, страдам, за какво?

 

Прибирам се без душа.

Прибирам се без сърце в мрачен дом.

Прибирам се без надежда!

Прибирам спомените и забравям...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Benifios Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Случват се и такива неща, но както вече ти казах не губи за нищо надежда! Усмивки за теб!
  • Запази душата,сърцето и надеждата скъпо момче!
    Ще ти трябват!
    Усмихни се!Светът е прекрасен!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...