26 апр. 2007 г., 11:13

Мираж

655 0 2
            Мираж

 

Зашо всичко е мираж,

защо всеки път, когато те доближа,

ти се изпаряваш, а аз умирам?

Защо наказваш ме така?

 

Не изпитваш ли същото?

Не ме ли обичаш вече?

Не, не може да е истина.

Кажи, че е просто мираж.

 

Кажи, че се лъжа.

Ако трябва, излъжи ме!

Не, недей си тръгва!

Остани, не, не, н,е не, не, не ме напускай!!!

 

Не, не казвай, че всичко е било мираж.

Не казвай, че всичко е било игра!

Не, не казвай, че не си ме обичала.

Знам, че не е вярно, по дяволите!

 

Защо, за Бога, ме лъжеш?

Защо отиде при друг?

Той обича ли те повече от мене?

Той с какво ме превъзхожда толкоз?

 

Вървя, а дъждът ме бие безжалостно,

но ми е приятел той!

Прикрива той сълзите ми безброй.

Вървя, спъвам се, падам, страдам, за какво?

 

Прибирам се без душа.

Прибирам се без сърце в мрачен дом.

Прибирам се без надежда!

Прибирам спомените и забравям...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Benifios Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Случват се и такива неща, но както вече ти казах не губи за нищо надежда! Усмивки за теб!
  • Запази душата,сърцето и надеждата скъпо момче!
    Ще ти трябват!
    Усмихни се!Светът е прекрасен!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...