Може ли, устни с мирис на кафе ?
Коса, разхвърляна, като пламък да пречи небрежно на съня ми?
А като се събудя нежни бедра да топлят дланите ми.
Очи, искрящи като звезди, от сутрешни сълзи.
И малки искрици, прехвърчащи от допира на голотата ни.
Съблечени духом, разгърнали душите си, да сме едно цяло.
Да сме едно цяло, прегърнати в една измислена вечност,
която може да трае секунди за някой друг.
Секунди за някой друг, вечност за нас,
в която пръстите ни, ще останат вкопчени,
докато не станат на пепел.
А и след това.
Лекият полъх на сутринта навлиза бавно

от прозореца над главите ни.
Гълъбите тракат леко по перваза на външният свят,
непознат, непознат.
Усеща се мека хладина и мирис на кафе.