Nov 29, 2019, 10:58 AM

Мирис на кафе

  Poetry » Love
1.1K 1 0

Може ли, устни с мирис на кафе ?
Коса, разхвърляна, като пламък да пречи небрежно на съня ми?
А като се събудя нежни бедра да топлят дланите ми.
Очи, искрящи като звезди, от сутрешни сълзи.
И малки искрици, прехвърчащи от допира на голотата ни.
Съблечени духом, разгърнали душите си, да сме едно цяло.
Да сме едно цяло, прегърнати в една измислена вечност,
която може да трае секунди за някой друг.
Секунди за някой друг, вечност за нас,
в която пръстите ни, ще останат вкопчени,
докато не станат на пепел.
А и след това.
Лекият полъх на сутринта навлиза бавно

от прозореца над главите ни.
Гълъбите тракат леко по перваза на външният свят,
непознат, непознат.
Усеща се мека хладина и мирис на кафе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...