Мириша на сълзи
Мириша на сълзи
Сълзите ми са повече дори от звездите.
Всичките ми дрехи носят аромата им.
Вкусът им - така ми е познат,
а искам те да са в друг свят...
Живея, за да съм наранявана,
обичам, за да съм изоставяна.
Трябва ли да умра, за да съм щастлива?
Трябва ли да мразя, за да съм обичана?
Трябва ли да вярвам в любовта
и дали е на крачка след мойта самота?
Все напред вървя и крачки правя,
все добра съм, но накрая
пак заспивам със сълзите,
за да се събудя и подути да са ми очите,
за да изживея криво-ляво и този ден
без да бързам - никой никъде не чака мен.
Самотата ми е любовта, колко жалко!
Мириша на сълзи, не е ли сладко?
Сърцето ми е пирамида от сълзи...
От тях няколко кратка обич пресуши,
но после пирамидата се разруши
и сега текат от очите ми сълзи
и сърце си нямам... то не може да горчи
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Суси Все права защищены
