Мириша на сълзи
Мириша на сълзи
Сълзите ми са повече дори от звездите.
Всичките ми дрехи носят аромата им.
Вкусът им - така ми е познат,
а искам те да са в друг свят...
Живея, за да съм наранявана,
обичам, за да съм изоставяна.
Трябва ли да умра, за да съм щастлива?
Трябва ли да мразя, за да съм обичана?
Трябва ли да вярвам в любовта
и дали е на крачка след мойта самота?
Все напред вървя и крачки правя,
все добра съм, но накрая
пак заспивам със сълзите,
за да се събудя и подути да са ми очите,
за да изживея криво-ляво и този ден
без да бързам - никой никъде не чака мен.
Самотата ми е любовта, колко жалко!
Мириша на сълзи, не е ли сладко?
Сърцето ми е пирамида от сълзи...
От тях няколко кратка обич пресуши,
но после пирамидата се разруши
и сега текат от очите ми сълзи
и сърце си нямам... то не може да горчи
© Суси Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Съвсем си се объркала и не се изразяваш правилно! Ухаеш на сълзи! Тази думичка - мириша - на двете места трябва да я замениш с "ухая"!
-
Не е особено хармонично, но идеята ми харесва, особено края, ако беше засилила посланието от последните стихове мисля, че ще се получи по-добре
Поздрави и честит Великден! -
много ми хареса и на мен 6 от Мен
-
Много хубаво стихотворение .Много чисто и искрено.
-
Скъпа Суси,много тъжно стихотворение!
Днес е празник!Забрави сълзите е се ,усмихни!
Нека Бог бъде с теб!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Усмихни се , Суси.
И моля те напиши нов стих, защото го можеш.
С много обич.