9 нояб. 2011 г., 19:28

Мишчица

653 0 7

Мишчица

 

Една мишчица

яла от мойте сиренца.

После в бюфета се скрила

 и се заблудила.

 

Скърца и шуми,

мъчи се да се освободи.

В пакет брашно е влязла.

От сива мишчица -

бяла тя излязла.

 

Хукнала горката -

беш през кревата.

Бели лапички напечата

по покривката на баба Злата.

 

За миг всички котки

се събраха на баба в одаята!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Конарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на теб Весе живи и здрави бъдете на този личен ден !Поздрав
  • Али благодаря ти от сърце!
  • Толкова е уютно в домакинството на баба Злата!
    И целият арсенал от котки,мишлета и други животинки е много
    симпатичен.С нетърпение очаквам следващата история.
    Привет,Мина!!!
  • Благодаря ви -Сиси,Весе,Ленка,Ачо и Чоно!
  • Златна ли е тази баба Злата, че всичко сякаш около нея се върти?
    Даже и тази мишка немирата.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...