17 мая 2007 г., 12:32

МИСИЯ- СЪДБА

1.1K 0 18
Работя.
"Службата"за мене
е призвание.
Във нея влагам
мисъл и душа.
И вече изградила
съм съзнание,
че с мисия дошла
съм на света.
Край мене хора
"умствено увредени",
но с чисти
ангелски сърца,
усмивките им детски,
съхранили
цялата човешка светлина.
Докосват ме,
със нежност и внимание.
Даряват ме с любов.
Без суета.
Очакват ме,
във тежкото страдание.
да им раздам
по малко доброта.
Във служба съм,
на "хора със увреждане".
На хора
със божествени сърца.
Не я приемам
като изпитание.
А знам.
Това е МИСИЯ - СЪДБА!

17.05.2007 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те за хубавия стих и за голямото сърце! Не всеки би се справил с такава мисия, не всеки...
  • Има ли твоята служба отдел,
    в който помагат нахора,
    нямащи никаква жизнена цел?
    Там ще подам заявление
    за духовно изцеление.
  • Стахотен човек си Таня.Душата ти е душа на ангел.
    6 и от мен,не че това е от значение.
    Възхищавам ти се!!!
  • Таня, прекланям се пред стиха и пред благородната ти дейност!!!
    Поздрави!!!
  • Моите поздравления Танюша!
    Много любов има в теб, и тя струи от погледа ти!
    Раздадената любов на хората се връща удвоена при раздаващия, защото давайки от себе си,той разтваря своята душевност и Бог го благославя!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...