17.05.2007 г., 12:32

МИСИЯ- СЪДБА

1.1K 0 18
Работя.
"Службата"за мене
е призвание.
Във нея влагам
мисъл и душа.
И вече изградила
съм съзнание,
че с мисия дошла
съм на света.
Край мене хора
"умствено увредени",
но с чисти
ангелски сърца,
усмивките им детски,
съхранили
цялата човешка светлина.
Докосват ме,
със нежност и внимание.
Даряват ме с любов.
Без суета.
Очакват ме,
във тежкото страдание.
да им раздам
по малко доброта.
Във служба съм,
на "хора със увреждане".
На хора
със божествени сърца.
Не я приемам
като изпитание.
А знам.
Това е МИСИЯ - СЪДБА!

17.05.2007 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те за хубавия стих и за голямото сърце! Не всеки би се справил с такава мисия, не всеки...
  • Има ли твоята служба отдел,
    в който помагат нахора,
    нямащи никаква жизнена цел?
    Там ще подам заявление
    за духовно изцеление.
  • Стахотен човек си Таня.Душата ти е душа на ангел.
    6 и от мен,не че това е от значение.
    Възхищавам ти се!!!
  • Таня, прекланям се пред стиха и пред благородната ти дейност!!!
    Поздрави!!!
  • Моите поздравления Танюша!
    Много любов има в теб, и тя струи от погледа ти!
    Раздадената любов на хората се връща удвоена при раздаващия, защото давайки от себе си,той разтваря своята душевност и Бог го благославя!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...