* * *
Мислех си, че поне ти ми остана.
Мислех си и вярвах в това.
Но вярата ми оказа се измамна -
потънах в болезнена, подтискаща самота...
И от това наистина много боли.
Сякаш останах сама в света.
Имаше тъга и в загубите преди,
но с тебе загубих опората, крепяла ме досега.
И сега се сринах до краен предел.
Дните ми са вече неутешими...
Толкова много ми даде, кога си го взел?
Превърна ме в студена, неразтопима зима...
12.02.2010 г.
© З. Райкова Все права защищены