9 сент. 2011 г., 21:32

Мислех си, че поне ти ми остана

577 0 0

* * * 

 


Мислех си, че поне ти ми остана.

Мислех си и вярвах в това.

Но вярата ми оказа се измамна -

потънах в болезнена, подтискаща самота...

 

И от това наистина много боли.

Сякаш останах сама в света.

Имаше тъга и в загубите преди,

но с тебе загубих опората, крепяла ме досега.

 

И сега се сринах до краен предел.

Дните ми са вече неутешими...

Толкова много ми даде, кога си го взел?

Превърна ме в студена, неразтопима зима...

 

 

12.02.2010 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© З. Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...