9 сент. 2011 г., 21:32

Мислех си, че поне ти ми остана

579 0 0

* * * 

 


Мислех си, че поне ти ми остана.

Мислех си и вярвах в това.

Но вярата ми оказа се измамна -

потънах в болезнена, подтискаща самота...

 

И от това наистина много боли.

Сякаш останах сама в света.

Имаше тъга и в загубите преди,

но с тебе загубих опората, крепяла ме досега.

 

И сега се сринах до краен предел.

Дните ми са вече неутешими...

Толкова много ми даде, кога си го взел?

Превърна ме в студена, неразтопима зима...

 

 

12.02.2010 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© З. Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...