9.09.2011 г., 21:32

Мислех си, че поне ти ми остана

574 0 0

* * * 

 


Мислех си, че поне ти ми остана.

Мислех си и вярвах в това.

Но вярата ми оказа се измамна -

потънах в болезнена, подтискаща самота...

 

И от това наистина много боли.

Сякаш останах сама в света.

Имаше тъга и в загубите преди,

но с тебе загубих опората, крепяла ме досега.

 

И сега се сринах до краен предел.

Дните ми са вече неутешими...

Толкова много ми даде, кога си го взел?

Превърна ме в студена, неразтопима зима...

 

 

12.02.2010 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© З. Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...