Препускащи в галоп коне
са мислите към тебе неспокойни,
че в нашите различни светове
отново зеят пропасти огромни.
А някога са толкова добри...
но днес са те отново полудели,
когато в мене дивото крещи,
след всичките ни срещи и раздели...
Препускащи всред хиляди беди,
теб търсят те...
но всичко в мене стене,
че мои са и твоите вини,
а ние с теб...
отново разделени.
© Красимира Касабова Все права защищены