Мисли луди
Вървя по улицата.
Капки дъжд.
Милувка нежна по лицето
дали не е от теб, любима,
изведнъж
някой му подсказва
на сърцето.
Във краката ми е
злато от листа,
имането е само мое.
Знам, че ти ми пращаш
красота,
цветът е на очите твои.
Мъглата,
несподелен копнеж,
докосна ме
и някъде изгуби,
сякаш устни ме целуват,
ароматът свеж
мечти
във мислите ми луди.
Ноември, 2017
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
