Мисли луди
Вървя по улицата.
Капки дъжд.
Милувка нежна по лицето
дали не е от теб, любима,
изведнъж
някой му подсказва
на сърцето.
Във краката ми е
злато от листа,
имането е само мое.
Знам, че ти ми пращаш
красота,
цветът е на очите твои.
Мъглата,
несподелен копнеж,
докосна ме
и някъде изгуби,
сякаш устни ме целуват,
ароматът свеж
мечти
във мислите ми луди.
Ноември, 2017
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
