25 дек. 2005 г., 18:05
Мисли на една осъдена
953
0
0
Разтърси ме онази тръпка. Позната и желана. Мисля си за теб.
Задавам си въпроси след въпроси, но студено е моето сърце.
То се обгърна от лед - защитен механизъм - от болка и тъга.
Но понякога само от твоя поглед и леда се разтопява веднага.
Не искам. Опитвам се да го запазя за да живея, а не да горя.
Но за жалост, не винаги става така.
Понякога си мисля че успявам, опиянавам се от успеха си дори.
Но понякога и се заблуждавам, защото си още в мойте мисли.
И така минава моя безнадежден ден с надежда,
че все някога ще те изтръгна от своето сърце.
Задавам си въпроси след въпроси, но студено е моето сърце.
То се обгърна от лед - защитен механизъм - от болка и тъга.
Но понякога само от твоя поглед и леда се разтопява веднага.
Не искам. Опитвам се да го запазя за да живея, а не да горя.
Но за жалост, не винаги става така.
Понякога си мисля че успявам, опиянавам се от успеха си дори.
Но понякога и се заблуждавам, защото си още в мойте мисли.
И така минава моя безнадежден ден с надежда,
че все някога ще те изтръгна от своето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ванина Все права защищены
Предложения
-
-
Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
-
Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
-
Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
