Мисли в махмурлука...
Мисли в махмурлука...
И виното до капка е изпито,
и тръгнаха си разлюляно всички,
а аз размислих се: как много скрито
е- в малките безименни „чертички”,
които в некролозите разделят
човешкото ни време с две години,
но с Вечността единствено споделят
Животът, който вече е изминал...
Дори да си направил пирамида,
дори да завоювал си Империя,
или пък си живял във какавида-
си дух, а не единствено материя!...
... Но всичко неподвластно на забрава:
написано, изваяно от мрамор,
и зидано- за хората остава...
... А изживяното е твое само!...
И любовта, и виното, и розите,
и дивият копнеж по хоризонта,
и трепетите луди, и възторзите:
единствено „чертичката” ще помни!...
Дори и монумент да ти издигнат
(на твоите добри дела в прослава)
в „чертичката” деляща две години
Животът ти неразгадан остава!...
... И всеки сам през Времето минава
(свидливо разпределяно от Бога),
и знам, че монумент не заслужавам,
но искам във Живота си да мога
поне едно желание да сбъдна:
когато сам откупя от залозите,
по звездната пътека към отвъдното-
и любовта, и виното, и розите!...
... Нощта преваля, свещите догарят,
върти ли се наистина Земята,
наистина ли дните се повтарят,
или от виното ми се върти главата?...
... Две дати... Втората е непозната...
А между тях събрани във „тирето”
са всичките нюанси на Душата,
с които ще поема към небето...
Коста Качев,
21.09.2015.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
Много, много ми хареса!
