13 авг. 2013 г., 08:02

Мистрида

663 0 0

Аз няма да ти преча на живота,
та той е твой – прави каквото искаш,
не ще се меся, нито ще те моля – 
това е твоят съдбоносен личен избор.

Но
позволи ми теб да те запомня,
целувките, моментите на нежност,
дори и неприятните моменти,
дори когато чувствах те далече...
Аз винаги, 
аз винаги, 
аз винаги
оставял съм ти мойта принадлежност
като парченце от бонбонена кутия -
един глупак, решил, че има вечност,
захвърлил настрана очи за другиго,
освен за теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Д Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...