Мисълта за теб ме кара да летя,
да се сливам с чудни цветове.
И безкраен да е бил светът –
аз откривам нови светове.
Мисълта за теб ме кара да мечтая,
да танцувам в песни от копнеж,
със снежинки в полет да играя
и в прашинките да виждам скреж.
Мисълта за теб ме грабва нежно
като в нощен танц под жълтата луна.
Да се увлека е неизбежно –
моята мечта е пак една:
да танцувам с тебе под звездите,
даже да не светят те над нас.
Да преплувам с тебе океана,
да сме само двама – ти и аз.
Да пробягаме далечината,
дори и да е вечна тя.
Нека да запазим светлинката
в тлеещите си сърца.
© Маргарита Дянкова Все права защищены
Аз следвам на времето светлия ход,
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен
открил в моят стих своя пристан зелен.
Та радвам се, че така да се каже ти си открила "своя пристан зелен" в моите стихове. Това ме прави изключително признателна на теб и хора като теб. Благодаря ти още веднъж!
П.П. Впрочем, виж си стихотворението си "Синята тетрадка", имаш отзив и от мен!