15 мая 2005 г., 16:52

Мисълта за теб

4.1K 0 5
 

Мисълта за теб ме кара да летя,

да се сливам с чудни цветове.

И безкраен да е бил светът –

аз откривам нови светове.

 

Мисълта за теб ме кара да мечтая,

да танцувам в песни от копнеж,

със снежинки в полет да играя

и в прашинките да виждам скреж.

 

Мисълта за теб ме грабва нежно

като в нощен танц под жълтата луна.

Да се увлека е неизбежно –

моята мечта е пак една:

 

да танцувам с тебе под звездите,

даже да не светят те над нас.

Да преплувам с тебе океана,

да сме само двама – ти и аз.

 

Да пробягаме далечината,

дори и да е вечна тя.

Нека да запазим светлинката

в тлеещите си сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Дянкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Иве! Наистина винаги съм се старала да си пиша стихотворенията в точно определен стил (Или може би просто то естествено си ми идва?) и много се радвам, че има хора които харесват този стил въпреки цинизма на времето, което ни налага някакви съвсем различни и изкривени ценности от досегашните. Радвам се, че има някой, когото да стоплям със стиховете си. Спомням си, Петя Дубарова имаше едно стихотворение, което завършваше горе-долу така:

    Аз следвам на времето светлия ход,
    и искам, как искам след моя живот
    пак някой да трепне, внезапно спасен
    открил в моят стих своя пристан зелен.

    Та радвам се, че така да се каже ти си открила "своя пристан зелен" в моите стихове. Това ме прави изключително признателна на теб и хора като теб. Благодаря ти още веднъж!

    П.П. Впрочем, виж си стихотворението си "Синята тетрадка", имаш отзив и от мен!
  • хванах се да ти прочета всички произведения и попаднах на съвсем различно място, във съвсем друг свят, просто не е за вярване
  • Поздрави!
  • Благодаря ти,Слав!Досега не съм била оценявана толкова високо при никое от другите ми стихотворения.
  • чудесно е

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...