15.05.2005 г., 16:52

Мисълта за теб

4.1K 0 5
 

Мисълта за теб ме кара да летя,

да се сливам с чудни цветове.

И безкраен да е бил светът –

аз откривам нови светове.

 

Мисълта за теб ме кара да мечтая,

да танцувам в песни от копнеж,

със снежинки в полет да играя

и в прашинките да виждам скреж.

 

Мисълта за теб ме грабва нежно

като в нощен танц под жълтата луна.

Да се увлека е неизбежно –

моята мечта е пак една:

 

да танцувам с тебе под звездите,

даже да не светят те над нас.

Да преплувам с тебе океана,

да сме само двама – ти и аз.

 

Да пробягаме далечината,

дори и да е вечна тя.

Нека да запазим светлинката

в тлеещите си сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Иве! Наистина винаги съм се старала да си пиша стихотворенията в точно определен стил (Или може би просто то естествено си ми идва?) и много се радвам, че има хора които харесват този стил въпреки цинизма на времето, което ни налага някакви съвсем различни и изкривени ценности от досегашните. Радвам се, че има някой, когото да стоплям със стиховете си. Спомням си, Петя Дубарова имаше едно стихотворение, което завършваше горе-долу така:

    Аз следвам на времето светлия ход,
    и искам, как искам след моя живот
    пак някой да трепне, внезапно спасен
    открил в моят стих своя пристан зелен.

    Та радвам се, че така да се каже ти си открила "своя пристан зелен" в моите стихове. Това ме прави изключително признателна на теб и хора като теб. Благодаря ти още веднъж!

    П.П. Впрочем, виж си стихотворението си "Синята тетрадка", имаш отзив и от мен!
  • хванах се да ти прочета всички произведения и попаднах на съвсем различно място, във съвсем друг свят, просто не е за вярване
  • Поздрави!
  • Благодаря ти,Слав!Досега не съм била оценявана толкова високо при никое от другите ми стихотворения.
  • чудесно е

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...