Аз съм беден митничар.
Не поглеждай беемвето
зад високия дувар,
джипа лъскав и къщето.
Чужд е всичкият имот
(на един приятел близък),
а пък блъскам цял живот
аз с едничката си риза.
Неуморно, в зной и студ,
вадя хляба с пот на чело.
Теб прославям с моя труд,
Родно Митничарско Дело!
Нека плюят ме и чернят,
че живял съм като бей.
С таз заплатица мизерна,
как, кажи, се богатей!?
Митнице, за тебе, мила,
аз на всичко съм готов –
на държавата закрила,
моя болка и любов!
припев:
В теб замръквам късно нощем,
в теб осъмвам сутрин рано.
Нека всички ревнем мощно:
Да живее Ваньо Танов!
© Борко Бърборко Все права защищены