Младо цвете

3 янв. 2021 г., 15:05

Поэзия

269 0 3

Казват, че съм с нежността на младо цвете,

расло смело в пролет ранна,

ала цвета ми паяк го оплете

и прави нюансите ми някак странни.

Превърнах дефекта си в ефект.

Мисля, че допуснах грешка,

ала погледнато от друг аспект -

изпитвам сила нечовешка.

Непоносима съм дори за себе си.

Какво намират в мен - неясно.

А ти? Поука взе ли си?

На моята особа ѝ е вечно тясно.

Създавам грешно първо впечатление.

От красотата ми съветвам те да бягаш,

в противен случай бързото ми отегчение

ще накара те да чудиш се и страдаш.

Ах, как непредвидимото обичам,

различното интереса ми събужда,

неприятности да си навличам,

да контролирам емоцията чужда.

Пиша този стих във зов за помощ.

Налудничаво как се забавлявам.

Нощта във ден превръщам и деня във нощ,

сутрин лягам - вечер ставам.

Отчаяно се мръщи изгрев всеки,

а аз виновно поглед свеждам,

знаейки че Луната със усмивки меки

тъмнината вън и в мен подрежда.

Да. Нуждая се от занимание различно.

Ще сложа край, а не антракт

на представление хем чуждо, но и лично,

в моя непокорен мир ще вложа такт.

Последно свирят цигулчените струни.

Аплаузи скандални задръжте - не заслужавам.

А за край - финални думи -

не "благодаря", а "съжалявам".