Младо цвете
Казват, че съм с нежността на младо цвете,
расло смело в пролет ранна,
ала цвета ми паяк го оплете
и прави нюансите ми някак странни.
Превърнах дефекта си в ефект.
Мисля, че допуснах грешка,
ала погледнато от друг аспект -
изпитвам сила нечовешка.
Непоносима съм дори за себе си.
Какво намират в мен - неясно.
А ти? Поука взе ли си?
На моята особа ѝ е вечно тясно.
Създавам грешно първо впечатление.
От красотата ми съветвам те да бягаш,
в противен случай бързото ми отегчение
ще накара те да чудиш се и страдаш.
Ах, как непредвидимото обичам,
различното интереса ми събужда,
неприятности да си навличам,
да контролирам емоцията чужда.
Пиша този стих във зов за помощ.
Налудничаво как се забавлявам.
Нощта във ден превръщам и деня във нощ,
сутрин лягам - вечер ставам.
Отчаяно се мръщи изгрев всеки,
а аз виновно поглед свеждам,
знаейки че Луната със усмивки меки
тъмнината вън и в мен подрежда.
Да. Нуждая се от занимание различно.
Ще сложа край, а не антракт
на представление хем чуждо, но и лично,
в моя непокорен мир ще вложа такт.
Последно свирят цигулчените струни.
Аплаузи скандални задръжте - не заслужавам.
А за край - финални думи -
не "благодаря", а "съжалявам".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
