Морето запрята вълните,
прилични на скъпа подплата.
И хладно е там, на открито,
където все още те чакам.
Прелитаха чайки и гларуси
и стръвно изгребваха синьото.
Брегът побеля. И от старост
забрави очите си в мидите.
Помниш ли пръстенът, дето
остави на прага пред къщи?
Сега, на брега на морето,
неносен и ням - ти го връщам.
На плажа не падат комети.
Два напукани стари рапана
шептят младостта на морето,
дето вече отдавна я няма.
© Елена Биларева Все права защищены
и стръвно изгребваха синьото.
Брегът побеля. И от старост
забрави очите си в мидите."
МНОГО ОБРАЗНО!!!ДАЖЕ БИХ КАЗАЛ - СТРАХОТНО НАПИСАНО!