14 авг. 2007 г., 12:07

Много е кратък...

1.5K 0 21

Много е кратък един живот,
за да успеем да се разминем.
Не е вечна,
нито последна тази любов,
само вградена среща във стихове.
Всичко върви,
продължава нататък.
Всичко тече. Всичко се сбъдва.
Не обичам шума на празни понятия.
Нищо и никъде не се свършва.
Тя, вселената, за човека е думи.
А той обича  да празнослови.
Любовта не е била нищо друго,
освен комисческа катастрофа.
В нашия случай като по чудо,
не ни е погубило времето.
По-добре да не се преструваме,
че сме единствени оцелели.
Има толкова много възможности
да избягаш далеч от себе си.
Няма такава - последна любов.
Любовите са вселенски срещи.
А разделите - разминавания
на взаимност. По разногласия.
Твърде много човешки представи
се преплитат в пространството.
И се превръщат във думи -
разстояния в близостта ни.
Оглушаваме от шума им
и не чуваме любовта си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Джейни, Мойра!
    И нашата среща е вселенска
  • "Няма такава - последна любов.
    Любовите са вселенски срещи."
    Браво, браво Бисерче!!!
  • Не само красота, много мъдрост има в стиховете ти...
    За пореден път съм възхитена от теб!
  • Благодаря на всички ви!
    Искрено се радвам , че ви хареса този стих!
  • Любовта е простотата на отношенията,едно естествено отношение.Не изисква жертви,тя е доброволна...Права си,няма понятие последна...ние се раждаме и живеем с всяка следваща...а вечна има - тази към децата ни Поздравявам те,момиче,младо и мъдрои ти се радвам от сърце!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...