Отново сам оставаш ти
след хиляди лица и хиляди лъжи.
И бършеш поредните сълзи
от измъчените си очи.
Вярваш ли изобщо,
че всичко някога ще се нареди?
Обръщаш се отчаян и виждаш моето лице,
копнеещо болката ти да изтръгне
от разбитото сърце…
Но живот за теб вече не съществува
и нищо от този свят не си струва.
Не искаш да обичаш, смисъл вече няма. ...