Казват, не боли, като мине време.
Сякаш часовникът изтрива всичко
и сякаш не те е имало никога тебе,
и никога не си бил обичан...

Да, има спомени, сигурно доста.
Те да връщат лицето ти пред мен.
Ако е имало за теб нещо лошо,
то за другите - не е било проблем.

И сигурно снимки някъде откривам.
Ти и аз - сякаш от Бог недосегаеми,
гледам отново и пак сълзи напират -
мъчно ми е за времето, наречено "Някога"

И, може би, далече си ти и те няма
тук, където всичко преди време започна.
Любов, радост, щастие... после драма,
дълъг път, завършващ с многоточие...

И няма да чакам завръщане,
въпреки, че на всички ни се иска.
Почивай в мир, стари приятелю,
и знай, че вечно ще ни липсваш.