Nov 20, 2009, 1:57 AM

Многоточие

  Poetry » Other
713 0 0

Казват, не боли, като мине време.
Сякаш часовникът изтрива всичко
и сякаш не те е имало никога тебе,
и никога не си бил обичан...

Да, има спомени, сигурно доста.
Те да връщат лицето ти пред мен.
Ако е имало за теб нещо лошо,
то за другите - не е било проблем.

И сигурно снимки някъде откривам.
Ти и аз - сякаш от Бог недосегаеми,
гледам отново и пак сълзи напират -
мъчно ми е за времето, наречено "Някога"

И, може би, далече си ти и те няма
тук, където всичко преди време започна.
Любов, радост, щастие... после драма,
дълъг път, завършващ с многоточие...

И няма да чакам завръщане,
въпреки, че на всички ни се иска.
Почивай в мир, стари приятелю,
и знай, че вечно ще ни липсваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...