19 апр. 2009 г., 23:04

Мое голямо момче...

1.4K 0 6

 

на Спарти и Росен
love you, guys
толкова съм щастлива, че ви имам <3


Когато мислите ми почнат да кървят
и раните в душата ми да парят,
на мен ми трябва само дълъг път
и ти да ме очакваш на самотна гара.

И щом в душата ми е плитко и самотно,
на мен ми трябва само да те зърна
и твоите очи, като море дълбоки,
със моя поглед нежно да прегърна.

И щом се чувствам ничия и чужда,
аз искам само твойте думи топли -
и твоят глас - дълбок и непринуден,
да спира всеки мой отчаян вопъл.

И щом несигурна съм и невзрачна...
ах, как нуждая се от тебе само!
И щом в душата ми е страшно мрачно -
бъди ти слънце, огън... пламък.

И как щастлива съм, че теб те има,
защото ти си силата в кръвта ми.
Ти - мое лято, пролет, есен, зима...
Ти - чувствен мъж... Момче голямо.

19.04.09
21:00

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люляк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...