Мое мило море
От самотност бушуваш, мое мило море,
но не мога при теб да се върна.
Със небето се сливаш, и е синьо
от очакване твоето лудо сърце.
Аз отдавна пристъпих скалистият бряг.
Подарени нозете ми дълго кървяха.
Не летя на вълните ти, и без тебе е пуст,
моят дом... и е тъжно под моята стряха.
Вечер тихо на пръсти излизам,
да послушам море твоят шепот.
Бездиханна от обич се взирам
само миг, но да зърна вълните ти.
И когато те видя тъй тъжно, самотно,
роня сълзи от болка превита,
затова си солено мое мило море,
в теб изляла съм своите надежди.
Ще се върна при теб във съня си,
ще притихна от обич и ласка,
ще се ширне по теб любовта ми,
а ти, ще ме превърнеш във пяна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
