От самотност бушуваш, мое мило море,
но не мога при теб да се върна.
Със небето се сливаш, и е синьо
от очакване твоето лудо сърце.
Аз отдавна пристъпих скалистият бряг.
Подарени нозете ми дълго кървяха.
Не летя на вълните ти, и без тебе е пуст,
моят дом... и е тъжно под моята стряха.
Вечер тихо на пръсти излизам,
да послушам море твоят шепот.
Бездиханна от обич се взирам
само миг, но да зърна вълните ти. ...