Мое море на мечтите
Завържи ме, море, за вълните си,
да отплувам далеч от брега.
Заведи ме далеч, там, в сърцето си,
където чайките бели не перят крила.
Там, където стихиите раждат
своите песни сред буйни дихания,
там, където душите заспиват
и прераждат се в сини мечтания.
Вземи ме дълбоко във себе си,
залюлей моят порив и зов...
щом целунат лъчите очите ти,
в утро нежно роди ме с любов.
Затова, мое буйно море на мечтите,
в теб намирам своят истински път.
Затова с тебе запявам и песните,
с морското синьо на моят живот...
да отплувам далеч от брега.
Заведи ме далеч, там, в сърцето си,
където чайките бели не перят крила.
Там, където стихиите раждат
своите песни сред буйни дихания,
там, където душите заспиват
и прераждат се в сини мечтания.
Вземи ме дълбоко във себе си,
залюлей моят порив и зов...
щом целунат лъчите очите ти,
в утро нежно роди ме с любов.
Затова, мое буйно море на мечтите,
в теб намирам своят истински път.
Затова с тебе запявам и песните,
с морското синьо на моят живот...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
