Мое море на мечтите
да отплувам далеч от брега.
Заведи ме далеч, там, в сърцето си,
където чайките бели не перят крила.
Там, където стихиите раждат
своите песни сред буйни дихания,
там, където душите заспиват
и прераждат се в сини мечтания.
Вземи ме дълбоко във себе си,
залюлей моят порив и зов...
щом целунат лъчите очите ти,
в утро нежно роди ме с любов.
Затова, мое буйно море на мечтите,
в теб намирам своят истински път.
Затова с тебе запявам и песните,
с морското синьо на моят живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
