21 нояб. 2008 г., 23:23

Моето мъжко момиче

1.4K 0 0

В мигове, кога беснея,

разплаквам твойте хубави очи,

остра реч тогаз владея,

на думите ми ти се опълчи!

 

Вдигни ръката тежко,

не крий във длан очи кафеви,

удари ме, кажи нещо:

"Нима със теб сме полудели?!"

 

Научи ме да мълча

и укроти във мене звяра,

не така да те гълча,

с думи на отровна сяра.

 

Припомни ми, че обичам

и по теб съм луд за връзване!

В клетва ти се вричам,

на вечност и обвързване!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...