В мигове, кога беснея,
разплаквам твойте хубави очи,
остра реч тогаз владея,
на думите ми ти се опълчи!
Вдигни ръката тежко,
не крий във длан очи кафеви,
удари ме, кажи нещо:
"Нима със теб сме полудели?!"
Научи ме да мълча
и укроти във мене звяра,
не така да те гълча,
с думи на отровна сяра.
Припомни ми, че обичам
и по теб съм луд за връзване!
В клетва ти се вричам,
на вечност и обвързване!
© Милица Игнатова Всички права запазени