18 окт. 2011 г., 17:52

Моето слънце

2.4K 0 1

Времето тече,

секунда след секунда,

минута след минута,

час след час,

ден след ден,

месец след месец.

А любовта, вместо да отслабва, се засилва,

става все по-голяма:

като капка, след която идва друга капка

и друга,  и друга… и се образува река,

която се влива в морето,

а морето се влива в океана.

Така и любовта ми към теб

от една спокойна тиха река

се превърна в бушуващ, нестихващ океан.

А ти си все там,

пред мен,

но щом направя крачка напред,

ти се отдалечаваш

и аз тичам след теб,

тичам и тичам, и тичам…,

но не мога да те стигна.

Разстоянието между нас нараства,

става все по-голямо и по-голямо,

но аз не се предавам,

въпреки че вече нямам сили.

Няма да се предам,

ще те настигна,

дори и да трябва да полетя,

да преплувам океана,

да прекося горещата и суха пустиня

или да премина през огън.

Няма да се откажа,

защото ти си моето слънце,

а аз не мога да живея

в свят без светлина и топлина.

Затова ще те последвам

и на края на света, ако трябва,

но ще те догоня

и ти ще огрееш с лъчите си

запустелия ми и мрачен живот,

защото ти си моето единствено и неповторимо

СЛЪНЦЕ!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомира Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки търси светлина и топлина...намери я-да ти е топло!Привет...хареса ми!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...