9 мая 2008 г., 21:29

Моето сърце

1.8K 0 5
Цяло, наранено или празно?
Блуждаещо, сляпо или невзиращо се в нещата
и хората, които го правят нещо...
По-скоро предадено и силно ранено,
изоставено само и със собствените си чувства сломено.
Уплашено, някъде в мен то се е скрило,
не иска да обича,
зашото вече е обичало.
Не иска любов,
защото вече я е имало.
То иска само да те има,
макар че те е имало...

                       (посветено на човека, който разби сърцето ми)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Много ми хареса и те разбирам..Дано пак обикнещ някой друг, но той да заслужава страданието ти!Прегръдки!
  • Прекрасно е,много истинско...Какво повече може да каже човек?
  • благодаря ви много дано се сбъднат пожеланията ви
  • С пожелание за много светлина в сърцето ти!...Поздрав!
  • Красив и изстрадан стих!Дано любовта се върне при теб!Прегръдки!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....