9.05.2008 г., 21:29

Моето сърце

1.8K 0 5
Цяло, наранено или празно?
Блуждаещо, сляпо или невзиращо се в нещата
и хората, които го правят нещо...
По-скоро предадено и силно ранено,
изоставено само и със собствените си чувства сломено.
Уплашено, някъде в мен то се е скрило,
не иска да обича,
зашото вече е обичало.
Не иска любов,
защото вече я е имало.
То иска само да те има,
макар че те е имало...

                       (посветено на човека, който разби сърцето ми)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Много ми хареса и те разбирам..Дано пак обикнещ някой друг, но той да заслужава страданието ти!Прегръдки!
  • Прекрасно е,много истинско...Какво повече може да каже човек?
  • благодаря ви много дано се сбъднат пожеланията ви
  • С пожелание за много светлина в сърцето ти!...Поздрав!
  • Красив и изстрадан стих!Дано любовта се върне при теб!Прегръдки!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...