Мога ли да бъда истинска,

да вярвам в любовта?

Сред измама и подлост да бъда достойна жена?

Мога ли да бъда вярна,

невинна като детска сълза,

сред злоба, лъжи и нечестна игра?

Мога ли да съм като роза,

сред бурени да цъфтя?

А мога ли да градя и след мен да рушат,

да искат да ме съборят,  вместо да ме разберат...

Мога ли да вървя напред,

щом ме дърпат назад,

да се моля за помощ, а те да мълчат…

Чашата на живота силно горчи,

но ще я изпия дори и със сълзи на очи.

Искам да живея в свят без пошлост и лъжи,

искам човечност, хора с големи мечти,

а не празни за продан души....