Моите кошмари в дългите нощи,
моите демони – искат те още.
Разкъсват ме жива, цяла, отвътре
и моля се да ме има и утре.
Всичко, което остава, е спомен,
от дълбините на паметта ми отронен,
от съзнанието ми отдавна прогонен,
за сърцето ми така отровен.
Чакам те още там да се върнеш,
чакам те още да ме прегърнеш.
Не искам теб и твоето време,
а само усмивката ти… ...