Sep 22, 2014, 7:39 PM

Моите кошмари

  Poetry » Love
465 0 0

Моите кошмари в дългите нощи,

моите демони – искат те още.

Разкъсват ме жива, цяла, отвътре

и моля се да ме има и утре.

Всичко, което остава, е спомен,

от дълбините на паметта ми отронен,

от съзнанието ми отдавна прогонен,

за сърцето ми така отровен.

Чакам те още там да се върнеш,

чакам те още да ме прегърнеш.

Не искам теб и твоето време,

а само усмивката ти…

болката ми да отнеме.

И ето ден като всеки друг,

да го живея се научих напук.

Има цветовете на дъга,

винаги ми носи мъничко тъга.

Носи ми още много мечти,

пълен с въздишки и скрити сълзи.

А ако теб си пожелая,

дали ще те имам на края?

На края на този ден.

Като всеки друг,

но не и за мен…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...