13 авг. 2013 г., 23:32

Моите пътища 

  Поэзия
803 0 4

Не ме храни с думи, с обещания не ме храни,

по-добре си замълчи, върви,

не чуваш ли, върви по твоите си пътища -

толкова тесни, че двама са много,

толкова прави,

че можеш

да спиш,

когато вървиш,

толкова гладки -

днес беше вчера, утре е днес -

и заспивам в безразличието днешно,

и се будя в утрешното отчаяние на изтеклото вчера.

Не ме гледай, върви по твоите си пътища -

дето няма

нито слънце,

нито цвете, 

нито дъжд -

всичко е ясно,

толкова ясно,

че се моля за вятър,

за гръм,

за градушка...

Върви - по твоите си пътища върви!

Моите пътища с дъжд ще намокрят косите ми,

ще хукна във внезапния дъжд

да диря заслон - стара къща, рамо, дом...

По моите пътища ще намеря цвете,

ще стъпя накриво, ще скъсам обувка,

ще намеря пътека, поток, любов ще намеря!

Върви - по твоите пътища върви!

 

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??