Моите пътища
Не ме храни с думи, с обещания не ме храни,
по-добре си замълчи, върви,
не чуваш ли, върви по твоите си пътища -
толкова тесни, че двама са много,
толкова прави,
че можеш
да спиш,
когато вървиш,
толкова гладки -
днес беше вчера, утре е днес -
и заспивам в безразличието днешно,
и се будя в утрешното отчаяние на изтеклото вчера.
Не ме гледай, върви по твоите си пътища -
дето няма
нито слънце,
нито цвете,
нито дъжд -
всичко е ясно,
толкова ясно,
че се моля за вятър,
за гръм,
за градушка...
Върви - по твоите си пътища върви!
Моите пътища с дъжд ще намокрят косите ми,
ще хукна във внезапния дъжд
да диря заслон - стара къща, рамо, дом...
По моите пътища ще намеря цвете,
ще стъпя накриво, ще скъсам обувка,
ще намеря пътека, поток, любов ще намеря!
Върви - по твоите пътища върви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
